14.06.2007 г., 10:48

БЕЗ ПЕСЕН

809 0 18
 

Прекърши в мен последния акорд,

разкъса струни на душата ми - китара...

И песента ми секна в ням минор,

безнотна във тетрадката си стара...

И празен тон отеква с тъжно ехо,

приглася на застиналия камертон.

Приижда с мрачен полъх от далеко

и грачи гневно със фалшивия си стон.

Не пее в мен душата нито нота,

в безмълвие обрече я, без свян...

Във глуха тишина е най-сиротна

и даже славея погина в нея ням

.....

Аз пак ще пея следващата песен,

дори и да изтръгнеш моя глас

и всеки следващ тон ще ми е лесен,

когато те прежаля в някой бъдещ час...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...