2.11.2011 г., 19:37 ч.

Без Подслон 

  Поезия » Любовна
633 0 2
Защо опитвам мъката в оковите да скрия
на безграничната безцветна суета,
щом не мога от сърцето тъгата да изтрия
и горчивината в опустялата душа.
В пресъхнали отронени сълзи удавям
спомени и мигове, разпънати на кръст,
а болката отвътре пак ги съживява
и ме заравя бавно в пресъхналата пръст...
Като детски крясък непринуден, беззащитен,
погледът ми пак се взира там, където
времето е спряло в кръговрата безразличен
и бавно, бавно спира ми сърцето... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайнствената Всички права запазени

Предложения
: ??:??