Без Подслон

2.11.2011 г., 19:37 ч.

Поезия » Любовна

611 0 2

Защо опитвам мъката в оковите да скрия

на безграничната безцветна суета,

щом не мога от сърцето тъгата да изтрия

и горчивината в опустялата душа.

В пресъхнали отронени сълзи удавям

спомени и мигове, разпънати на кръст,

а болката отвътре пак ги съживява

и ме заравя бавно в пресъхналата пръст...

Като детски крясък непринуден, беззащитен,

погледът ми пак се взира там, където

времето е спряло в кръговрата безразличен

и бавно, бавно спира ми сърцето...

Като птица без криле, жадна да лети,

душата ми покой след бурята зове,

сгушена в черните студени дни

в ръцете на онзи, за когото иска да умре!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

VirtWorld (Тайнствената)

2011-11-26T04:09:31+02:00

Благодаря ти и аз ! Твоята оценка е много важна за мен.
Napolitano (Валентин Желязков)

2011-11-14T03:30:28+02:00

"Защо опитвам мъката в оковите да скрия
на безграничната безцветна суета..........."
--------------------------------------------------------
С това си казала всичко.
Благодаря за тръпката и за коментара който си оставила при мен, от който честно казано се изчервих...