Без Подслон
Защо опитвам мъката в оковите да скрия
на безграничната безцветна суета,
щом не мога от сърцето тъгата да изтрия
и горчивината в опустялата душа.
В пресъхнали отронени сълзи удавям
спомени и мигове, разпънати на кръст,
а болката отвътре пак ги съживява
и ме заравя бавно в пресъхналата пръст...
Като детски крясък непринуден, беззащитен,
погледът ми пак се взира там, където
времето е спряло в кръговрата безразличен
и бавно, бавно спира ми сърцето...
Като птица без криле, жадна да лети,
душата ми покой след бурята зове,
сгушена в черните студени дни
в ръцете на онзи, за когото иска да умре!
© Тайнствената All rights reserved.
Твоята оценка е много важна за мен.
