Нека шалът е жълт,
а тревата зелена.

Отворих очи. Ще тръгна на път.

Работата, приятелите... ангажименти,

оставих бележка "моля, да бъда извинена".

Тръгнах в посока незнайна,

попаднах на гледка омайна.

Спрях и загледах се.

Не гледах часовника си,

не знаех дали времето още тече

или просто от гледката ще вземе

и то като мене да се спре.

Един господин ме попита

еди какво си било къде...

не съм компас,

реших просто мирно да вдигна рамене.

Дълго време пред гледката бях със

себе си насаме,

стана тъмно. Луната поста на небето си превзе.

Взех времето, шала жълт и мириса на тревата

и прага на дома си прескочих.

Снимката в ума си от гледката

в рамка си сложих...

и се почувствах така

сякаш съм обиколила света.

Инес Тарашева