Нека шалът е жълт,
а тревата зелена.
Отворих очи. Ще тръгна на път.
Работата, приятелите... ангажименти,
оставих бележка "моля, да бъда извинена".
Тръгнах в посока незнайна,
попаднах на гледка омайна.
Спрях и загледах се.
Не гледах часовника си,
не знаех дали времето още тече
или просто от гледката ще вземе
и то като мене да се спре. ...