27.09.2008 г., 16:58

Без причина

Поезия

1.6K 1 6

Насън усещам
да кърви...
в сърцето раната дълбока...
И сълзите се стичат
от очи,
изгубили искрата...
На живота.
Аз търся изход...
Да избягам, но
портите заключени са,
мостовете изгорени..
И думите
недоизказани,
и болките простени,
и самотата пареща,
целувките спестени...
И всичко във душата
ми линее
Преди горяло е -
сега веч тлее...
А тялото, то -
няма повод да живее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aLmA_mUeRtA (Ив)

Тъжно...но все пак е и много хубаво! Поздрави!

2008-09-28T00:12:26+03:00
malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

6 от 6 гласа (+ моя) Браво и само така!!!

2008-09-27T21:59:45+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Много болка навява стихът ти.Дерзай!

2008-09-27T19:28:18+03:00
geowid (Георги Видинов)

харесва ми в инфото ти това от Шекспир..прочети го пак поздравче!

2008-09-27T18:29:39+03:00
icohim (Христо Стоянов)

Преди горяло е -
сега веч тлее...
А тялото, то -
няма повод да живее...

Човек остава без думи! Поздарв!

2008-09-27T17:53:42+03:00