Sep 27, 2008, 4:58 PM

Без причина

  Poetry
1.6K 1 6
Насън усещам
да кърви...
в сърцето раната дълбока...
И сълзите се стичат
от очи,
изгубили искрата...
На живота.
Аз търся изход...
Да избягам, но
портите заключени са,
мостовете изгорени..
И думите
недоизказани,
и болките простени,
и самотата пареща,
целувките спестени...
И всичко във душата
ми линее
Преди горяло е -
сега веч тлее...
А тялото, то -
няма повод да живее...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...