25.05.2019 г., 8:08

Без пукнатини

1.3K 1 7

Когато любовта е на парчета,
не се опитвам да лепя строшеното...
Затварям ѝ вратата на сърцето си
без сълзи и без капка съжаление...

 

Навела поглед, тъжно си отива.
Виновна тръгва някъде във здрача.
Без целостта си тя не е красива...
Ранената любов беззвучно плаче...

 

Запазвам спомена за приказно начало,
за бялата надежда... За мечти...
На любовта е нужна само цялост...
Прекрасна е, но без пукнатини...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце за искрения коментар, Станислава, Данаил и Стойчо! Усмихнат ден!
  • Любовта е като древна амфора извадена от океана на живота, дори да носи белезите на житейски корабокрушения: остава в паметта и в душата... Поне при мен е така!Но всеки има право на избор!
  • Прекрасно послание, Ваня!
    На любовта е нужна само цялост...
  • да!
  • Затова няма и да се мъчим да лепим счупеното, мили дами! Хубава вечер!😊

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...