25 may 2019, 8:08

Без пукнатини

  Poesía
1.3K 1 7

Когато любовта е на парчета,
не се опитвам да лепя строшеното...
Затварям ѝ вратата на сърцето си
без сълзи и без капка съжаление...

 

Навела поглед, тъжно си отива.
Виновна тръгва някъде във здрача.
Без целостта си тя не е красива...
Ранената любов беззвучно плаче...

 

Запазвам спомена за приказно начало,
за бялата надежда... За мечти...
На любовта е нужна само цялост...
Прекрасна е, но без пукнатини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце за искрения коментар, Станислава, Данаил и Стойчо! Усмихнат ден!
  • Любовта е като древна амфора извадена от океана на живота, дори да носи белезите на житейски корабокрушения: остава в паметта и в душата... Поне при мен е така!Но всеки има право на избор!
  • Прекрасно послание, Ваня!
    На любовта е нужна само цялост...
  • да!
  • Затова няма и да се мъчим да лепим счупеното, мили дами! Хубава вечер!😊

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....