Когато любовта е на парчета,
не се опитвам да лепя строшеното...
Затварям ѝ вратата на сърцето си
без сълзи и без капка съжаление...
Навела поглед, тъжно си отива.
Виновна тръгва някъде във здрача.
Без целостта си тя не е красива...
Ранената любов беззвучно плаче...
Запазвам спомена за приказно начало,
за бялата надежда... За мечти...
На любовта е нужна само цялост...
Прекрасна е, но без пукнатини...