Без път
Ранена.
Безпосочно скитаща,
търсиш пристанище.
Жадна за покой,
намираш само вятъра.
Вървиш на Някъде
а то е Никъде.
Душа ограбена.
Сломена.
Безмълвно застинала
в бял лист без думи.
Небрежно разпиляна,
като безцветен отдавна забравен хербарий
Малко късно за път
Твърде рано за края.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Дуплищева Всички права запазени
