9.08.2009 г., 21:42

Без рани

628 0 6

Аз живях през всички останали
минути,
в които ти се криеше, Любов.

Вървях, а крачките ми са мълчали,
търпеливи,
да видят някъде своя жив покров.

Тръгвам пак, но защо се спъвам?
Без рани,

ожуленo ще кървя в ръце на друг.

 

Трябваше да ми кажеш, Любов,

че те има,

от онази страна, на живия бряг.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=765Nu77OxSA

Biagio Antonacci - Pazzo di lei 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога и ние се крием от нея, без да знаем защо. Има я - иначе нямаше да забелязваме, че падаме!
    Браво, БО!
  • Георги, няма хубаво, по-хубаво, най-хубаво в живота, а
    щом поезията ти е живот, то значи е жива и истинска,
    това има значение, останалото не
    Благодаря, че се отби! Ще те чета.

    Благодаря ви, приятели, мила Птице, Маги!
    Армагедон, благодаря, че коментира! Чета те!
  • Твоите стихове са много по-добри от моите!
    Аз обаче събрах смелост и издадох книга със стихове, макар и да са само тъжни. Въпреки това са истински и много изстрадали. Скоро ще ги кача и тук, да си изкажете мнението.
  • Тъжно... Красиво! Поклон! Много добре пишеш
  • Винаги има любов около нас... и във нас...
    Красив стих, мила Бо.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...