10.02.2007 г., 19:13 ч.

БЕЗ РИМА 

  Поезия
666 0 8

Научи ме да танцувам,

а не знаеше стъпките.

Гласът ти ме топлеше,

когато слънцето

беше сърдито.

Мисълта ти

ме следваше строго,

когато изгубих ума си,

за да ме пази.

Да не се изгубя.

Обсипа ме

с пролетно ухание,

а не познаваше

имената на цветята.

Скъса хастара на страха,

за да си ушия нова рокля

за празника.

Ти дори не разбра

какво направи за мен . . .

 

Димитрия Чакова

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??