БЕЗ РИМА
Научи ме да танцувам,
а не знаеше стъпките.
Гласът ти ме топлеше,
когато слънцето
беше сърдито.
Мисълта ти
ме следваше строго,
когато изгубих ума си,
за да ме пази.
Да не се изгубя.
Обсипа ме
с пролетно ухание,
а не познаваше
имената на цветята.
Скъса хастара на страха,
за да си ушия нова рокля
за празника.
Ти дори не разбра
какво направи за мен . . .
Димитрия Чакова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
