Без рима
*Без рима*
на Боряна Йосифова
Тъмна вечер,
неизпълнима мечта,
някой някъде плаче сега.
Звезда на небето
сърцата ни изпълва с надежди,
всеки забравя страха от смъртта.
Утрин студена,
вкочанява душата,
ежедневието сиво заравя мечтите,
а как хубави и близки ни бяха...
Човек сам се ражда
и сам ще умре,
но от него зависи
дали самотен ще живее!
Коя част от деня
ти е любима?
Какъв живот
ще си направиш?
Мъгла ни обгражда
и най-вече пречи
да се видим и срещнем.
Мъглата обаче
все някога ще се вдигне,
но ще има ли с кого
да се срещна?
И залезът идва,
не ми остава много време,
мечтата моя аз да сбъдна!
Но няма да плача,
а ще се смея
на тия, които никога
не ще ме разберат.
Не само на думи,
защото действията правят човека,
но и пред други
ще се посмея.
Тъмна вечер,
безнадеждна душа,
огънят в сърцето -
едва крета, едва...
на Боряна Йосифова
Тъмна вечер,
неизпълнима мечта,
някой някъде плаче сега.
Звезда на небето
сърцата ни изпълва с надежди,
всеки забравя страха от смъртта.
Утрин студена,
вкочанява душата,
ежедневието сиво заравя мечтите,
а как хубави и близки ни бяха...
Човек сам се ражда
и сам ще умре,
но от него зависи
дали самотен ще живее!
Коя част от деня
ти е любима?
Какъв живот
ще си направиш?
Мъгла ни обгражда
и най-вече пречи
да се видим и срещнем.
Мъглата обаче
все някога ще се вдигне,
но ще има ли с кого
да се срещна?
И залезът идва,
не ми остава много време,
мечтата моя аз да сбъдна!
Но няма да плача,
а ще се смея
на тия, които никога
не ще ме разберат.
Не само на думи,
защото действията правят човека,
но и пред други
ще се посмея.
Тъмна вечер,
безнадеждна душа,
огънят в сърцето -
едва крета, едва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Йосифова Всички права запазени
