Без рими
Ще умра някога,
може би близко, а може би по-далеч,
без да ме докоснат ръцете ти,
без да те стоплят очите ми.
Ще си отида някога,
навярно скоро, а може би не толкова,
без да те имам истински,
но ти си малко моя от самото начало.
Бавно се губя в мечтите си
и все по- далечни са твоите мисли.
Засмееш ли се, забързват се дните ми,
мълчанието забавя дъха и сърцето ми.
Как искам да не сме се познавали никога,
но късно е трезвен да бъда за тази промяна.
Ще те преболедувам ли, или ще чезна в радостта,
че си тук наоколо и че те има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Николов Всички права запазени
