Без ритъм и рима
Понакъдрена есен,
бяла, светла завеса,
на ревера ти свито -
малко сватбено цвете,
с наедрели бедра,
като черна лоза,
със характер на март,
като пролетен сняг,
неумения множество,
невъзможности доста,
неприлични маниери
или липса на тон -
аз съм в твоята спалня,
във живота ти още -
даже малко разстроена
като свръхгабаритен камион.
Обещах да броя
до безкрай и тогава
да търся,
но не стигнах до девет.
Ако имах крила,
вероятно сега
бих летяла лежерно.
(Как ги мразя тези тежки,
човешки крака...)
Вестоносците падат
жертва на лошата вест.
Идва зима - това
предвещава Земята
и отново завърта се –
в луд атмосферен финес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
