Blagonrava
88 резултата
Сутрешната тишина
драска по душата,
като капчици роса
мокри ми косата.
Вие ми, а скимтя, ...
драска по душата,
като капчици роса
мокри ми косата.
Вие ми, а скимтя, ...
564
Когато искам да съм зла
и просто ставам себе си,
когато се направя на красива
или се крия с дни от слънцето
когато нямам грим ...
и просто ставам себе си,
когато се направя на красива
или се крия с дни от слънцето
когато нямам грим ...
453
1
2
Живее в стар квартал,
от старо време не помръднал,
на девет крачки от река,
безшумна празна и замръзнала.
В дома й скита котарак, ...
от старо време не помръднал,
на девет крачки от река,
безшумна празна и замръзнала.
В дома й скита котарак, ...
505
2
1
Невидимо присъствие на светове,
отвъд съзнатото и въпреки разумното,
ти брулиш като есен плодове,
от болки натежали до безумие
и като ураган връхлиташ мислите, ...
отвъд съзнатото и въпреки разумното,
ти брулиш като есен плодове,
от болки натежали до безумие
и като ураган връхлиташ мислите, ...
553
Не те видях, покълна между изгреви,
на две минути разстояние от болката,
едно безлико чувство на комфорт,
което незабавно огладняваше...
и вечно искаше внимание и грижа. ...
на две минути разстояние от болката,
едно безлико чувство на комфорт,
което незабавно огладняваше...
и вечно искаше внимание и грижа. ...
721
1
Откривам празноти във паметта си,
навярно от години и тъга.
Сега съм мимолетна и понякога
забравям даже аз ли съм била,
оная със усмихнати зеници, ...
навярно от години и тъга.
Сега съм мимолетна и понякога
забравям даже аз ли съм била,
оная със усмихнати зеници, ...
931
1
2
Когато е есен и в златно вали,
и вятърът рошав отпуска юзди.
Когато студените сутрини капят
и повече лая от колкото хапя,
ухае на чай – джинджифил или мента ...
и вятърът рошав отпуска юзди.
Когато студените сутрини капят
и повече лая от колкото хапя,
ухае на чай – джинджифил или мента ...
588
1
4
Прибирам се, навътре, надълбоко,
в една душа от мъка и от гняв
и сякаш непознат по заник хлопа
на портата, за къшей сипкав хляб.
Прибирам се, задълго запилях се, ...
в една душа от мъка и от гняв
и сякаш непознат по заник хлопа
на портата, за къшей сипкав хляб.
Прибирам се, задълго запилях се, ...
1581
3
9
Мои сутрини, мои вдовици,
със воали от черни мъгли,
като есенно ято от птици,
като майчини, кротки сълзи.
Аз ви крия ревниво във пазвата, ...
със воали от черни мъгли,
като есенно ято от птици,
като майчини, кротки сълзи.
Аз ви крия ревниво във пазвата, ...
455
1
2
Надиплила се е нощта, като къделя -
Вселената изпрела за покров.
Аз по традиция умирам във неделя,
изпратена с камбанен богослов.
Възнесох се, вратите ме очакват ...
Вселената изпрела за покров.
Аз по традиция умирам във неделя,
изпратена с камбанен богослов.
Възнесох се, вратите ме очакват ...
964
2
997
Небето се намръщи, посивя
и срути облаци от гняв, върху земята,
безсмислено викът му прогърмя,
а после поутихна и заплака
Земята мъдро питаше: „Защо“, ...
и срути облаци от гняв, върху земята,
безсмислено викът му прогърмя,
а после поутихна и заплака
Земята мъдро питаше: „Защо“, ...
706
5
Забързани сенки вървят през мъглата –
бисквити във чаша със мляко.
едни се усмихват и тръгват на някъде,
а други потъват и сякаш
светът ги поглъща, огладнял и намръщен. ...
бисквити във чаша със мляко.
едни се усмихват и тръгват на някъде,
а други потъват и сякаш
светът ги поглъща, огладнял и намръщен. ...
562
2
Когато си сам,
ей така, сам-самичък
и само дъждът ти шепти във ухото,
събираш живота във чифт ръкавици
и тръгваш към себе си, ...
ей така, сам-самичък
и само дъждът ти шепти във ухото,
събираш живота във чифт ръкавици
и тръгваш към себе си, ...
1107
2
5
Шест часа, в понеделник, имам среща със себе си,
ще обуя червените боти.
Ще си пусна косата, развълнувани хребети
и ще взема в шепа живота.
Малко грим, за заблуда, на мислите, ...
ще обуя червените боти.
Ще си пусна косата, развълнувани хребети
и ще взема в шепа живота.
Малко грим, за заблуда, на мислите, ...
638
1
3
Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...
533
Насред нощта, когато даже
звездите са затворили очи,
когато закъснелите косачи,
заспали са сред дъхави треви,
когато черното е тъй магнитено, ...
звездите са затворили очи,
когато закъснелите косачи,
заспали са сред дъхави треви,
когато черното е тъй магнитено, ...
622
4
Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...
Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява ...
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...
Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява ...
620
4
Полуизлекувана, трябва да тръгна към Утрето.
Като черен котак се е свило сърцето и мърка.
Ще закусвам навън. Ще си взема единствено четките
и една от резервните истини. Дето вляво човърка.
Ето Бог се пресяга към мен, със лъчите си слънчеви. ...
Като черен котак се е свило сърцето и мърка.
Ще закусвам навън. Ще си взема единствено четките
и една от резервните истини. Дето вляво човърка.
Ето Бог се пресяга към мен, със лъчите си слънчеви. ...
653
6
Толкоз малка, а колко тежи -
двайсет грама, гърба ми превили.
За да нося човешка душа,
нечовешки ще трябват усилия.
Тя е облак и дим, и мечта, ...
двайсет грама, гърба ми превили.
За да нося човешка душа,
нечовешки ще трябват усилия.
Тя е облак и дим, и мечта, ...
686
2
Сълзи небето, пролет като есен.
Един сезон тъжовен и унил.
Да беше песен, ах да беше песен,
в сърцето си да бе я съхранил.
А то ридание от болка и от липса, ...
Един сезон тъжовен и унил.
Да беше песен, ах да беше песен,
в сърцето си да бе я съхранил.
А то ридание от болка и от липса, ...
714
5
Една жена, уютна като дом,
ръцете ù огнище са и хляб.
Косите златни, са постеля разпиляна,
Слънца залязват вечерно във тях?!
Една жена, по-мъдра от живот ...
ръцете ù огнище са и хляб.
Косите златни, са постеля разпиляна,
Слънца залязват вечерно във тях?!
Една жена, по-мъдра от живот ...
695
2
Отново сутрин, делнично ядосана.
Отново закъсняла, тича улица
и нейните тротоари, като длани,
прегръщат я до нейното завръщане.
И аз, кошута, бягаща от времето, ...
Отново закъсняла, тича улица
и нейните тротоари, като длани,
прегръщат я до нейното завръщане.
И аз, кошута, бягаща от времето, ...
792
8
Във тая пълнолунна нощ се ражда
едно ревливо, мрънкаво Мълчание
и нагло настанява себе си
помежду двама ни, не пита...
И бавно ни превръща във съседи, ...
едно ревливо, мрънкаво Мълчание
и нагло настанява себе си
помежду двама ни, не пита...
И бавно ни превръща във съседи, ...
759
6
Кръвта е повик, ехо е и зов
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно ...
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно ...
920
1
2
Многолик е животът, всевластен.
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже, ...
Твърде сух за безтебно преглъщане.
Остани, да вървиме нататък!
Нека тръгнем, пък дори да е връщане.
Нека спомен ръждив ни подскаже, ...
724
4
Какъв бе ти, наситен със метафори,
подпрял небето ми със трудни стихове...
Открадна ми сърцето и лицата,
и бурите, и детските ми страхове.
Напълно ме разтвори във признателност, ...
подпрял небето ми със трудни стихове...
Открадна ми сърцето и лицата,
и бурите, и детските ми страхове.
Напълно ме разтвори във признателност, ...
692
1
2
Остаряла безкрайно!
Във дните на ялова скръб
ти си страшно далече,
като майчино мляко отронен.
Сиво куче ръмжи срещу нас, ...
Във дните на ялова скръб
ти си страшно далече,
като майчино мляко отронен.
Сиво куче ръмжи срещу нас, ...
691
В този ден на безмерна Тъга
само слънцето май е щастливо,
то оглежда лъчите си в мен
и отчаяно после се скрива.
Сивкав дим се полепва и сив ...
само слънцето май е щастливо,
то оглежда лъчите си в мен
и отчаяно после се скрива.
Сивкав дим се полепва и сив ...
682
1
Коварна нощ, по-черна от очите ти,
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...
в безкрайност се стопи и ме погълна,
във прашно бездихание се свих
и те преглътнах...
Заседна ми и някъде в пространството ...
713
Листата на маслината попадаха
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...
сега както ръка протяга клони към небето
в молитва... застинала и бледа,
навярно недолюбена, недообрана.
Безмислена велможа в селски двор, ...
560
Ставам сутрин, задължително рано
и чертая карета
на едноцветната си пижама.
Правя кафе и излизам да пуша
и със всяка цигара ...
и чертая карета
на едноцветната си пижама.
Правя кафе и излизам да пуша
и със всяка цигара ...
903
15
Валяло е проливно,
когато съм се раждала,
за да се вкореня порядъчно
в света на мразените символи,
във свят на повечето и достатъчното. ...
когато съм се раждала,
за да се вкореня порядъчно
в света на мразените символи,
във свят на повечето и достатъчното. ...
842
5
Вече цяла година отглеждам поезия в скута си.
Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...
И порасна Поезия някак си, толкова хубава,
че превърна дори и дома ни в поет.
Тази малка госпожица може ли всичко да знае?! ...
Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...
И порасна Поезия някак си, толкова хубава,
че превърна дори и дома ни в поет.
Тази малка госпожица може ли всичко да знае?! ...
752
6
Остават думи да тежат като вселени,
обесено пространство да дели.
И ново, настаненото безвремие,
в безтебието почва да боли.
Остава спомен, остър и пронизващ ...
обесено пространство да дели.
И ново, настаненото безвремие,
в безтебието почва да боли.
Остава спомен, остър и пронизващ ...
938
13
Тази нощ те обичам и сякаш
полудяла е зимата вън,
иска скришно да влезе във стаята,
между нас да заспи зимен сън...
Аз обаче я мразя и силата ...
полудяла е зимата вън,
иска скришно да влезе във стаята,
между нас да заспи зимен сън...
Аз обаче я мразя и силата ...
1033
6
Монотонен и свръх безразличен,
като писък на влак за наникъде,
отминаваш светкавичен, твърд
и се скриваш обратно във себе си,
а пък аз като лошо дете ...
като писък на влак за наникъде,
отминаваш светкавичен, твърд
и се скриваш обратно във себе си,
а пък аз като лошо дете ...
737
5
Ей го пътя. Един.
Хоризонтите много.
Само мъж, дом и стих,
и небе босоного..
Моя правилен изказ ...
Хоризонтите много.
Само мъж, дом и стих,
и небе босоного..
Моя правилен изказ ...
1437
6
Като бял непознат. Нерисуван.
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича, ...
Като лист от предстих. Мълчалив
моят ден, моя тежка присъда.
Дъждовит. Неприветлив. Мъглив.
Като грозно хлапе в мен наднича, ...
1442
5
Ако Бог е раздавал любов
по заслуги и минали грешки,
щях да срещна гнева му суров
за природата своя човешка.
Ако той е поне справедлив ...
по заслуги и минали грешки,
щях да срещна гнева му суров
за природата своя човешка.
Ако той е поне справедлив ...
1530
1
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
