Без следа
Прерових всички кътчета на паметта си -
оказах се в екранно - бяла пещера...
На лентите въртяни във нюанси
бледнееше несбъдната мечта...
Във розово бе първата ни среща,
а първата целувка в резеда...
Напъпилата розичка отсреща,
бе в пурпурната гама на страстта
В недрата пещерни ми стана страшно,
видях живот с безизразно лице...
И честичко намирах място прашно
със пепел от опърлено сърце
Аз, себе си самичка преоткривах
с любовите и чувствата докрай,
очите си с роса промивах,
очаквах с тях да видя моя рай
Местенцето във паметта, където
съм чула и видяла любовта,
където автографа на сърцето
оставило е кървава следа...
Напразно търсих, ти, къде си писал -
"обичам те" и... "аз съм твой",
но явно някой просто е избърсал -
изтрил е знаците, към рая мой...
Или пък никога не си ги писал,
единствено отдаден на страстта...
Злочест е този който е орисал,
без обич да напусне паметта
Следа не си оставил, нежна диря,
претърсих всички ниши, скътани места,
опъвам струните и с арфа свиря -
да заглуша със музика плача...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
