renika67 (Ирена Георгиева)
150 175
25.11.2011 г., 13:30 ч.

Без следа 

  Поезия » Любовна
622 0 6

Прерових всички кътчета на паметта си -

оказах се в екранно - бяла пещера...

На лентите въртяни във нюанси

бледнееше несбъдната мечта...

Във розово бе първата ни среща,

а първата целувка в резеда...

Напъпилата розичка отсреща,

бе в пурпурната гама на страстта

В недрата пещерни ми стана страшно,

видях живот с безизразно лице...

И честичко намирах място прашно

със пепел от опърлено сърце

Аз, себе си самичка преоткривах

с любовите и чувствата докрай,

очите си  с роса промивах,

очаквах с тях да видя моя рай

Местенцето във паметта, където

съм чула и видяла любовта,

където автографа на сърцето

оставило е кървава следа...

Напразно търсих, ти, къде си писал -

"обичам те" и... "аз съм твой",

но явно някой просто е избърсал -

изтрил е знаците, към рая мой...

Или пък никога не си ги писал,

единствено отдаден на страстта...

Злочест е този който е орисал,

без обич да напусне паметта

Следа не си оставил, нежна диря,

претърсих всички ниши, скътани места,

опъвам струните и с арфа свиря -

да заглуша със музика плача...

 

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??