Прерових всички кътчета на паметта си -
оказах се в екранно - бяла пещера...
На лентите въртяни във нюанси
бледнееше несбъдната мечта...
Във розово бе първата ни среща,
а първата целувка в резеда...
Напъпилата розичка отсреща,
бе в пурпурната гама на страстта
В недрата пещерни ми стана страшно,
видях живот с безизразно лице...
И честичко намирах място прашно
със пепел от опърлено сърце ...