Без страх от тъмнината
Нямам факли. Изгоряха.
Пред нас е само тъмнина,
сред пуста, среднощна уплаха.
Но аз уплашена не стоя.
Напред във черното се взирам,
готова крачка да направя,
без страх от мостове сринати
и пропасти, в самота удавени.
Напред ме влече и тичам в тъмнината,
не искам да чакам розова зора.
Потичай с мен лудешки, на сляпо,
и може в любов да се сблъскат мойта с твоята душа.
11.11.2008г.
гр. Пловдив
На всички, които не ги е страх да се влюбват и обичат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
