След тебе нищо вече не остана,
освен студена тъмна тишина...
Една любов си тръгна неразбрана,
до болка гордо вдигнала глава.
Една любов прекрасна, млада, бяла
сълзите си преглъщаше в нощта.
До кръв ранена бях, но все пак цяла...
Напук на болката ще продължа...
Обичаха ме хиляди мъже...
Мечтана бях, жадувана, желана...
Но бях обвивка само... Без сърце...
След тебе нищо в мене не остана...