5.10.2005 г., 19:28 ч.

Без теб 

  Поезия
878 0 0
Сега навън дъждът вали.
Аз отново гледам как се стича
по стъклата. От лъжата ме боли,
но сърцето още теб обича.

Небето плаче с ледени сълзи.
Твоят образ пак се появява
във душата. За отминалите дни
усещам как в очите завалява.

За миг затварям клепки уморени.
Твоят поглед във мъглата
ли бледнее? И сякаш упоени
сетива ми не намират го в тъмата.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??