Oct 5, 2005, 7:28 PM
Без теб
872
0
0
Сега навън дъждът вали.
Аз отново гледам как се стича
по стъклата. От лъжата ме боли,
но сърцето още теб обича.
Небето плаче с ледени сълзи.
Твоят образ пак се появява
във душата. За отминалите дни
усещам как в очите завалява.
За миг затварям клепки уморени.
Твоят поглед във мъглата
ли бледнее? И сякаш упоени
сетива ми не намират го в тъмата.
Аз отново гледам как се стича
по стъклата. От лъжата ме боли,
но сърцето още теб обича.
Небето плаче с ледени сълзи.
Твоят образ пак се появява
във душата. За отминалите дни
усещам как в очите завалява.
За миг затварям клепки уморени.
Твоят поглед във мъглата
ли бледнее? И сякаш упоени
сетива ми не намират го в тъмата.
© Кристиана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
