Без теб
Ти каза, че не искаш
да ме виждаш,
екранът изгасна,
телефонът не звъни.
Между нас се
настаниха сенки,
призрачни години,
изгаснали мечти.
Но аз все още
съм сълза в сърцето ти,
несънуван сън,
недокоснат блян.
Но когато сам останеш,
слагам маската на дявола,
по безлюдни улици
скитаме, под тъгуващи
звезди градим
въздушни кули,
с духове танцуваме,
докато пламъкът не изгори.
Аз съм вещица, но ти
търсиш жена
с ангелски крила,
тя с теб ще полети.
Ще остана сама
в сутринта мъглива
пия изстинало кафе и пуша
последната цигара.
С кървящи пръсти
вещицата отряза
огнените си коси.
Животът в призрачен
град събра ни
двамата по различни
пътеки скитаме
под едно небе.
Две изгубени души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нимфаеа Алба Всички права запазени