Ти каза, че не искаш
да ме виждаш,
екранът изгасна,
телефонът не звъни.
Между нас се
настаниха сенки,
призрачни години,
изгаснали мечти.
Но аз все още
съм сълза в сърцето ти,
несънуван сън,
недокоснат блян.
Но когато сам останеш,
слагам маската на дявола,
по безлюдни улици
скитаме, под тъгуващи
звезди градим
въздушни кули,
с духове танцуваме,
докато пламъкът не изгори.
Аз съм вещица, но ти
търсиш жена
с ангелски крила,
тя с теб ще полети.
Ще остана сама
в сутринта мъглива
пия изстинало кафе и пуша
последната цигара.
С кървящи пръсти
вещицата отряза
огнените си коси.
Животът в призрачен
град събра ни
двамата по различни
пътеки скитаме
под едно небе.
Две изгубени души.
© Нимфаеа Алба Всички права запазени