Ти каза, че не искаш

да ме виждаш,

екранът изгасна,

телефонът не звъни.

Между нас се

настаниха сенки,

призрачни години,

изгаснали мечти.

Но аз все още

съм сълза в сърцето ти,

несънуван сън,

недокоснат блян.

Но когато сам останеш, 

слагам маската на дявола,

по безлюдни улици

скитаме, под тъгуващи

звезди градим

въздушни кули,

с духове танцуваме,

докато пламъкът не изгори.

Аз съм вещица, но ти

търсиш жена

с ангелски крила,

тя с теб ще полети.

Ще остана сама

в сутринта мъглива

пия изстинало кафе и пуша

последната цигара.

С кървящи пръсти

вещицата отряза

огнените си коси.

Животът в призрачен

град събра ни

двамата по различни

пътеки скитаме

под едно небе.

Две изгубени души.