Без теб
Без теб нощта е като звън
в камбаната на самотата,
крадец задигна моя сън
и яхна лудналия вятър...
Луната пак ме прелъсти
със звездобройна огърлица
и Мона Лиза преоткрих
в усмивката ù на девица...
Във утрото потърсих брод,
но без очите ти – два изгрева,
как да пробудя аз живот
в студената си мъжка риза...
Изпратих в летния ти ден
една мечта, върху вълните,
а пясъка горещ у мен
изсипах на брега на дните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
