Без теб нощта е като звън
в камбаната на самотата,
крадец задигна моя сън
и яхна лудналия вятър...
Луната пак ме прелъсти
със звездобройна огърлица
и Мона Лиза преоткрих
в усмивката ù на девица...
Във утрото потърсих брод,
но без очите ти – два изгрева,
как да пробудя аз живот
в студената си мъжка риза...
Изпратих в летния ти ден
една мечта, върху вълните,
а пясъка горещ у мен
изсипах на брега на дните...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
