Без теб нощта е като звън
в камбаната на самотата,
крадец задигна моя сън
и яхна лудналия вятър...
Луната пак ме прелъсти
със звездобройна огърлица
и Мона Лиза преоткрих
в усмивката ù на девица...
Във утрото потърсих брод,
но без очите ти – два изгрева,
как да пробудя аз живот
в студената си мъжка риза...
Изпратих в летния ти ден
една мечта, върху вълните,
а пясъка горещ у мен
изсипах на брега на дните...
© Михаил Цветански All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
