5.11.2011 г., 10:56

Без теб

644 0 0

Пиша това стихотворение през сълзи
и си мисля за изминалите дни...
Колко хубаво ни беше,
сякаш светът не се въртеше...

Не знам вече какво да ти кажа...
Не знам как да ти покажа...
Че ти не си обикновено момче
за лятно развлечение...

Ти си част от деня ми...
и част от ноща ми...
Мога без теб да живея...
но не мога без теб да се смея...

Мога напред да продължа,
но не и без да си спомням за нощта!
Мога да спра да плача...
но не и да спра да те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...