Пиша това стихотворение през сълзи
и си мисля за изминалите дни...
Колко хубаво ни беше,
сякаш светът не се въртеше...

Не знам вече какво да ти кажа...
Не знам как да ти покажа...
Че ти не си обикновено момче
за лятно развлечение...

Ти си част от деня ми...
и част от ноща ми...
Мога без теб да живея...
но не мога без теб да се смея...

Мога напред да продължа,
но не и без да си спомням за нощта!
Мога да спра да плача...
но не и да спра да те обичам!