Без теб!
Стоя без теб! Наоколо е пусто,
в стаята царува самотата.
В душата лед. И всичко ми е чуждо,
единствено спокоен съм в мечтата!
Че двама ще посрещнем пак зората,
затоплени от слънчево сияние,
щастливо ще прелистваме листата
на любовта сред пролетно ухание.
Усмихната видях те. Беше сън,
почувствах трепет, нежно ме погали,
и въпреки студа навън
в сърцето ми искра запали.
Събуждам се. Но пак съм сам,
и само спомени край мен прелитат,
ще мога ли да дишам пак, не знам
И мисли за съдбата ме връхлитат.
Но знам, че винаги ще си до мен,
ще ме държиш, когато се страхувам.
и в дни, в които съм сломен
със мисълта за теб ще се лекувам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Ковачев Всички права запазени
