Стоя без теб! Наоколо е пусто,

в стаята царува самотата.

В душата лед. И всичко ми е чуждо,

единствено спокоен съм в мечтата!

Че двама ще посрещнем пак зората,

затоплени от слънчево сияние,

щастливо ще прелистваме листата

на любовта сред пролетно ухание.

Усмихната видях те. Беше сън,

почувствах трепет, нежно ме погали,

и въпреки студа навън

в сърцето ми искра запали.

Събуждам се. Но пак съм сам,

и само спомени край мен прелитат,

ще мога ли да дишам пак, не знам

И мисли за съдбата ме връхлитат.

Но знам, че винаги ще си до мен,

ще ме държиш, когато се страхувам.

и в дни, в които съм сломен

със мисълта за теб ще се лекувам!