1.09.2006 г., 22:41

Без теб

883 0 3
Гаснела съм безропотно в твоята зора
и умирах от думите ужасни.
В болезнен студ ме научи да горя,
цъвтях с теб в светове прекрасни.


Изгубих душата си в твоите лъжи.
Бях за теб и долнопробна и свята.
Не оставяй раната ми без теб да кърви,
не оставяй песента ни недопята.


Не оставяй младостта ми да угасне
в коварните ръце на безкрайността
и запази всички мигове прекрасни,
за да живея дори след смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много благодаря за пояснението маги.почувствала си емоцията ми.благодаря!
  • Петя , позволи да отговоря на Кристина.
    Цитат: "Бях за теб и долнопробна
    и свята."

    Не зная дали си чувала определението на мъжете за най-добрата жена. То горе-долу звучи така: К..ва в леглото, дама в обществото и готвачка в кухнята " .надявам се ,че останалото можеш да си обясниш , като направиш паралел между долнопробна -свята и К...ва-дама!

    Второ:"В болезнен студ ме научи да горя"
    Научно е доказано, че на допир много студеното се усеща като горещо. Сетивното възприятие ни е такова.
    Та, не виждам проблем в това болезнен студ да изгаря..особено когато израза се използва , за да подсили усещането за обреченост...и т.н.


    Криси не прави коментари , колкото да кажеш нещо.
    И Петя стиха ти е хубав!
  • Как можеш да бъдеш долнопробна и свята едновременно?
    И замисли се - "В болезнен студ ме научи да горя"

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...