Гаснела съм безропотно в твоята зора
и умирах от думите ужасни.
В болезнен студ ме научи да горя,
цъвтях с теб в светове прекрасни.
Изгубих душата си в твоите лъжи.
Бях за теб и долнопробна и свята.
Не оставяй раната ми без теб да кърви,
не оставяй песента ни недопята.
Не оставяй младостта ми да угасне
в коварните ръце на безкрайността
и запази всички мигове прекрасни,
за да живея дори след смъртта.