6.01.2009 г., 7:46

Без теб!

1.1K 0 1

Плачът на момчето затихна изведнъж!
Сълзите ми сякаш спряха завинаги,
защото нещо ме накара да замръзна,
от страха, че нея я няма вече сред нас!

Искаше ми се да спра времето преди
ТОЙ да ми отнеме любимата ми!
Искаше ми се да се изтръгне от сърцето,
една  капка с която да я върна !

Сега, когато стоя на гроба и с кървясали устни,
плача с най-студените си сълзи!
Обсипвах тялото и с безброй рози,
с които се надявах да я върна при мен!

Момчето отиваше всяка нощ при нея,
за да разговоря с нея и да я върне!
Забиваше нокти в пръстта до разкървяване,
защото искаше да и подаде ръка за да я върне!

Той ще полудее заради тези сладки спомени,
които го карат единствено да страда докрай!
Той иска само да може да я види за последно,
за да и каже колко много я обича и как му липсва!

Но ето, всяка нощ, заспивайки уморен от тъгата си,
той я виждаше в съня си и я отнасяше надалеч!
Но когато сутрин се събуди и видеше, че я няма,
той щеше да умре от мъка по една погубена любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здрасти, ох, много неща искам да ти кажа, но ще опитам да съм кратка.
    На мнение съм, че това е за друг раздел (по-скоро за проза), смяната на глаголните времена никак не е ефективна, за лицата да не говорим. Много е дразнещо повторението на "той", опитвай да го избягваш.
    Успех!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...