Плачът на момчето затихна изведнъж!
Сълзите ми сякаш спряха завинаги,
защото нещо ме накара да замръзна,
от страха, че нея я няма вече сред нас!

Искаше ми се да спра времето преди
ТОЙ да ми отнеме любимата ми!
Искаше ми се да се изтръгне от сърцето,
една  капка с която да я върна !

Сега, когато стоя на гроба и с кървясали устни,
плача с най-студените си сълзи!
Обсипвах тялото и с безброй рози,
с които се надявах да я върна при мен!

Момчето отиваше всяка нощ при нея,
за да разговоря с нея и да я върне!
Забиваше нокти в пръстта до разкървяване,
защото искаше да и подаде ръка за да я върне!

Той ще полудее заради тези сладки спомени,
които го карат единствено да страда докрай!
Той иска само да може да я види за последно,
за да и каже колко много я обича и как му липсва!

Но ето, всяка нощ, заспивайки уморен от тъгата си,
той я виждаше в съня си и я отнасяше надалеч!
Но когато сутрин се събуди и видеше, че я няма,
той щеше да умре от мъка по една погубена любов!