Без теб
Без теб
Без теб и напролет гората скърби - с неразлистени клони,
забрадка сива в небето - сълзици пророни,
отдолу се кискат озъбени – старите тръни,
а вятърът, луд и настръхнал, тревата подгони.
Без теб залъка сух е - преглътнат насила,
водата безвкусно горчи и с ръжда ме пропива.
Краката тежат – прогнили греди, разковани.
Ръцете във въздуха търсят – твоите длани.
Без теб съм сянка - зазидана в дом със децата,
безпомощен писък кънти, пронизва душата.
Сърцето кърви... за тях и без теб... че те няма,
а майчини чувства за миг превързват го само.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Петкова Всички права запазени
