Естир (Златка Петкова)
27 828
25.02.2007 г., 9:14 ч.

Без теб 

  Поезия
1177 0 24

 

Без теб

 

Без теб и напролет гората скърби - с неразлистени клони,

забрадка сива в небето - сълзици пророни,

отдолу се кискат озъбени – старите тръни,

а вятърът, луд и настръхнал, тревата подгони.

 

Без теб залъка сух е - преглътнат насила,

водата безвкусно горчи и с ръжда ме пропива.

Краката тежат – прогнили греди, разковани.

Ръцете във въздуха търсят –  твоите длани.

 

Без теб съм сянка - зазидана в дом със децата,

безпомощен писък кънти, пронизва душата.

Сърцето кърви... за тях и без теб... че те няма,

а майчини чувства за миг превързват го само.

 

© Златка Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??