25 feb 2007, 9:14

Без теб 

  Poesía
1178 0 24

 

Без теб

 

Без теб и напролет гората скърби - с неразлистени клони,

забрадка сива в небето - сълзици пророни,

отдолу се кискат озъбени – старите тръни,

а вятърът, луд и настръхнал, тревата подгони.

 

Без теб залъка сух е - преглътнат насила,

водата безвкусно горчи и с ръжда ме пропива.

Краката тежат – прогнили греди, разковани.

Ръцете във въздуха търсят –  твоите длани.

 

Без теб съм сянка - зазидана в дом със децата,

безпомощен писък кънти, пронизва душата.

Сърцето кърви... за тях и без теб... че те няма,

а майчини чувства за миг превързват го само.

 

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??