Feb 25, 2007, 9:14 AM

Без теб

  Poetry
1.4K 0 24

 

Без теб

 

Без теб и напролет гората скърби - с неразлистени клони,

забрадка сива в небето - сълзици пророни,

отдолу се кискат озъбени – старите тръни,

а вятърът, луд и настръхнал, тревата подгони.

 

Без теб залъка сух е - преглътнат насила,

водата безвкусно горчи и с ръжда ме пропива.

Краката тежат – прогнили греди, разковани.

Ръцете във въздуха търсят –  твоите длани.

 

Без теб съм сянка - зазидана в дом със децата,

безпомощен писък кънти, пронизва душата.

Сърцето кърви... за тях и без теб... че те няма,

а майчини чувства за миг превързват го само.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...