Къде си, незаслужено мое дихание?
Къде изливаш своето мъжко ухание?
Не усещаш ли - лудо сърцето ми тича...
не шепне, а вика, че тебе обича!
А липсваш ми, скъпи, мигът е изгубен
без тебе, без твоята нежност... погубен!
Недей да те няма, без тебе не мога!
В молитва умирам, в молитва към Бога...
при мен да те върне, при мене, любими,
при нашите нощи, изпълнени с рими...
С очите си топли без дъх да ме галиш
и, влюбен, пожари от страсти да палиш! ...