Без теб
Къде си, незаслужено мое дихание?
Къде изливаш своето мъжко ухание?
Не усещаш ли - лудо сърцето ми тича...
не шепне, а вика, че тебе обича!
А липсваш ми, скъпи, мигът е изгубен
без тебе, без твоята нежност... погубен!
Недей да те няма, без тебе не мога!
В молитва умирам, в молитва към Бога...
при мен да те върне, при мене, любими,
при нашите нощи, изпълнени с рими...
С очите си топли без дъх да ме галиш
и, влюбен, пожари от страсти да палиш!
Къде си, изстрадано мое мечтание,
мое забранено карамелено желание?
Очите ти търся в звездите небесни,
гласа ти копнея във чуждите песни...
Не виждам, не чувам - без теб, полужива,
не искам за други да бъда красива!
И сляпа, и глуха, окъсана в рани,
от твоята липса в сърцето издрани...
Къде да те търся, на кой да се моля,
в пиеса гротескна да вляза във роля?
Не! Истинска само копнея да бъда
за тебе... дори да е смъртна присъда...
Къде си? Обичам те, някак вълшебно...
във приказка сякаш живея... нередно!
И въздухът парещ ме гали със чудо,
а вятърът роши косите ми... лудо!
Навсякъде чувам любовните трели,
с душата ми в ад или рай полетели...
Обичам те! Чуваш ли как те желая!
За теб е безбрежен на бриза омая...
Във песен позната се пееха думи,
които не спират да галят ума ми...
и с тях ще прошепна усмихната, кротка -
без теб Любовта е потъваща Лодка.
© Дида Христозова All rights reserved.
За много години!
