Без теб! Отново!
Без теб! Отново!
Всичко е толкова сиво,
толкова безлично.
Отново те няма, отново сама,
без теб.
Липсваш ми.
Далеч си.
Не мога да те докосна.
Да те почувствам.
Замислена стоя до прозореца,
вперила поглед в дъжда.
Капките се пързалят по стъклото,
точно като моите сълзи.
Плача, да. Слаба съм,
защото те няма!
Имам нужда от теб,
защо не си тук?!
Искам да те прегърна,
да те целуна,
да си до мен.
Но защо те няма?
Нима те обичам толкова много?
Нима не мога без теб?
Нима живея, за да те видя?
Да! Истината е това!
Ти си моят живот,
ти си моят свят,
ти си Този, когото искам.
Ти си Единственият!
Прегърни ме!
Стопли ме отново!
Прошепни ми колко ме обичаш!
Нека бъда само твоя!
ОБИЧАМ ТЕ!!!
(19:48 15.06.2008)
Всичко е толкова сиво,
толкова безлично.
Отново те няма, отново сама,
без теб.
Липсваш ми.
Далеч си.
Не мога да те докосна.
Да те почувствам.
Замислена стоя до прозореца,
вперила поглед в дъжда.
Капките се пързалят по стъклото,
точно като моите сълзи.
Плача, да. Слаба съм,
защото те няма!
Имам нужда от теб,
защо не си тук?!
Искам да те прегърна,
да те целуна,
да си до мен.
Но защо те няма?
Нима те обичам толкова много?
Нима не мога без теб?
Нима живея, за да те видя?
Да! Истината е това!
Ти си моят живот,
ти си моят свят,
ти си Този, когото искам.
Ти си Единственият!
Прегърни ме!
Стопли ме отново!
Прошепни ми колко ме обичаш!
Нека бъда само твоя!
ОБИЧАМ ТЕ!!!
(19:48 15.06.2008)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
