17.06.2008 г., 22:01

Без теб! Отново!

1.6K 0 1
Без теб! Отново!

Всичко е толкова сиво,
толкова безлично.
Отново те няма, отново сама,
без теб.

Липсваш ми.
Далеч си.
Не мога да те докосна.
Да те почувствам.

Замислена стоя до прозореца,
вперила поглед в дъжда.
Капките се пързалят по стъклото,
точно като моите сълзи.

Плача, да. Слаба съм,
защото те няма!
Имам нужда от теб,
защо не си тук?!

Искам да те прегърна,
да те целуна,
да си до мен.
Но защо те няма?

Нима те обичам толкова много?
Нима не мога без теб?
Нима живея, за да те видя?
Да! Истината е това!

Ти си моят живот,
ти си моят свят,
ти си Този, когото искам.
Ти си Единственият!

Прегърни ме!
Стопли ме отново!
Прошепни ми колко ме обичаш!
Нека бъда само твоя!




                                                ОБИЧАМ ТЕ!!!

                                                                    (19:48  15.06.2008)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...