Ще можеш ли да спиш без тишината ми?
И можеш ли без мене да сънуваш?
Ще можеш ли, потънал във ръката ми,
отново да се преродиш и да изплуваш?
Ще можеш ли, удавник във косите ми,
да чуеш пак онази тиха песен?
Която пак вали и пада на клепачите.
И пак съм аз. И аз съм есен.
Най-тихата от всички съм сега.
Най-странната и тъжна, и свенлива.
И покрай тебе ставам цяла в самота.
И покрай тебе само чувствам се красива. ...