Бягаш, криеш се в нощите,
тичаш сред тревата и щурците.
Вятърът те гони,
а ти подаваш му ръце,
търсиш в него своето сърце.
Танца ти самотен
искаш да бъде доживотен.
Душата ти, чиста като кристал,
свети и огрява всичко в тази кал.
В тъмнината седи, чака те,
нещо мрачно и зловещо,
жадуващо за твоята душа горещо.
Иска те, иска пламъка в очите ти,
който като блясъка в звездите ни,
свети и никога не ще изгасне.
Бягай, тичай, не връщай се в нощта,
защото той ще угаси в очите ти свещта.
© Jeiv Gart Всички права запазени