Senni (Силвия)
162 1968
7.11.2007 г., 11:36 ч.

Без заглавие 

  Поезия » Любовна
538 0 7

Краят е далечен,

а началото е твърде близо.

Безвремието ни е покрило

и нещо сякаш вече се е уморило.

И сякаш погледите ни са слепи,

за грижите и мъките нелепи.

 

И думите за любовта се изхабиха

и някъде избягаха, потънаха или се скриха.

И топлината замина си потайно,

при други тя се приюти,

намирайки си нови хора,

там при тях се настани.

 

И само любовта остана -

без поглед, думи, топлина.

Да, зная, че това е рана,

дълбоко удряща духа.

Но любовта все пак я има,

държим я нежно във ръка,

не искаме да я раниме

и молим се да бъде вечно жива тя.

 

Защото тя ни кара да живеем,

да правим прозаичните неща.

Един за друг ежеминутно да копнеем,

защото, всъщност, тя е нашата съдба.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И само любовта остана -

    без поглед, думи, топлина.

    Да, зная, че това е рана,

    дълбоко удряща духа.

    Но любовта все пак я има,

    държим я нежно във ръка,

    не искаме да я раниме

    и молим се да бъде вечно жива тя."

    Браво!!!
  • "Защото тя ни кара да живеем,

    да правим прозаичните неща.

    Един за друг ежеминутно да копнеем,

    защото, всъщност, тя е нашата съдба"

    Прекрасно е!!!
  • Чета малко постфактум и ми харесва.Дълбока,истинска поезия.противоречива и драматична.Наситена с болка и вяра.
  • ОТЛИЧЕН ! ХАРЕСА МИ ...ПОЗДРАВ!
  • Браво!
  • Имаш си стил, допада ми!
    Ще те чета!
  • Любовта определя много съдби.
    Радвам се за вас! С много обич.
Предложения
: ??:??