Краят е далечен,
а началото е твърде близо.
Безвремието ни е покрило
и нещо сякаш вече се е уморило.
И сякаш погледите ни са слепи,
за грижите и мъките нелепи.
И думите за любовта се изхабиха
и някъде избягаха, потънаха или се скриха.
И топлината замина си потайно,
при други тя се приюти,
намирайки си нови хора,
там при тях се настани. ...