Без заглавие
Краят е далечен,
а началото е твърде близо.
Безвремието ни е покрило
и нещо сякаш вече се е уморило.
И сякаш погледите ни са слепи,
за грижите и мъките нелепи.
И думите за любовта се изхабиха
и някъде избягаха, потънаха или се скриха.
И топлината замина си потайно,
при други тя се приюти,
намирайки си нови хора,
там при тях се настани.
И само любовта остана -
без поглед, думи, топлина.
Да, зная, че това е рана,
дълбоко удряща духа.
Но любовта все пак я има,
държим я нежно във ръка,
не искаме да я раниме
и молим се да бъде вечно жива тя.
Защото тя ни кара да живеем,
да правим прозаичните неща.
Един за друг ежеминутно да копнеем,
защото, всъщност, тя е нашата съдба.
© Силвия All rights reserved.
