Без заглавие
Наздраве казвам за пореден път
и чашите звънят със тон тържествен.
Забравям за тъга и скръб.
Да беше вечен този миг божествен.
Утринта ме чака - плаха, бледа.
Къде, за Бога, е нощта?
Животът с поглед лош ме гледа,
но тя е още в мене - смелостта.
Пред взора мой редуват се проблемите,
но те не могат да ме победят
и както често казват във поемите:
над смелите и боговете бдят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Иванов Всички права запазени
Браво 
