10.06.2009 г., 14:54 ч.

Без заглавие 

  Поезия
1407 0 5

 

 

Наздраве казвам за пореден път

и чашите звънят със тон тържествен.

Забравям за тъга и скръб.

Да беше вечен този миг божествен.

 

 

 

Утринта ме чака - плаха, бледа.

Къде, за Бога, е нощта?

Животът с поглед лош ме гледа, 

но тя е още в мене - смелостта.

 

 

 

Пред взора мой редуват се проблемите,

но те не могат да ме победят

и както често казват във поемите:

над смелите и боговете бдят.

 

© Пламен Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??