Наздраве казвам за пореден път
и чашите звънят със тон тържествен.
Забравям за тъга и скръб.
Да беше вечен този миг божествен.
Утринта ме чака - плаха, бледа.
Къде, за Бога, е нощта?
Животът с поглед лош ме гледа,
но тя е още в мене - смелостта.
Пред взора мой редуват се проблемите,
но те не могат да ме победят
и както често казват във поемите:
над смелите и боговете бдят.
© Пламен Иванов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво 