10 jun 2009, 14:54

Без заглавие 

  Poesía
1367 0 5

 

 

Наздраве казвам за пореден път

и чашите звънят със тон тържествен.

Забравям за тъга и скръб.

Да беше вечен този миг божествен.

 

 

 

Утринта ме чака - плаха, бледа.

Къде, за Бога, е нощта?

Животът с поглед лош ме гледа, 

но тя е още в мене - смелостта.

 

 

 

Пред взора мой редуват се проблемите,

но те не могат да ме победят

и както често казват във поемите:

над смелите и боговете бдят.

 

© Пламен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??