20.06.2019 г., 22:14  

Без заглавие

696 1 1

Да ти кажа всичко не успях.
Просто изпревари ме съдбата.
Все отлагах, чаках и мълчах.
Ала страдах вътре във душата.

Исках те до болка и със страст!
Търсех да те зърна във тълпата.
Чаках те и молех се на глас.
За това ще си платя цената!

Аз ти давам своето сърце!
Може би не те и заслужавам?
Искам аз със двете си ръце
да те галя и да се надявам

на една искрица топлина!
Мъничко любов, надежда, вяра!
Ти си най-желаната жена!
Огън който сътвори пожара

вътре в мен. Не спира да гори.
Искам да избягам но не мога,
и боли. Не спира да боли!
Аз ще изгоря във тоя огън!

 

20.06.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...