Jun 20, 2019, 10:14 PM  

Без заглавие

  Poetry » Love
691 1 1

Да ти кажа всичко не успях.
Просто изпревари ме съдбата.
Все отлагах, чаках и мълчах.
Ала страдах вътре във душата.

Исках те до болка и със страст!
Търсех да те зърна във тълпата.
Чаках те и молех се на глас.
За това ще си платя цената!

Аз ти давам своето сърце!
Може би не те и заслужавам?
Искам аз със двете си ръце
да те галя и да се надявам

на една искрица топлина!
Мъничко любов, надежда, вяра!
Ти си най-желаната жена!
Огън който сътвори пожара

вътре в мен. Не спира да гори.
Искам да избягам но не мога,
и боли. Не спира да боли!
Аз ще изгоря във тоя огън!

 

20.06.2019 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...