9.09.2020 г., 11:56

Безболезнено

903 1 5

Златни есени, стихове тъжни
/за летата, за бивши любови/.
Чаши пълни, а хапките ръжени,
куп икони, но пръсти оловни.

 

Мрачни мисли /и винаги нощем/,
устни алени, очи пиперливи.
Сто прегръдки готови за още,
съ́лзи /няма ги/, а вече преливат.

 

Боси делници, усмивките груби,
топли есени, но жал по летата.
Мисли мрачни /отсреща са влюбени/,
още ви́но и трънче в петата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анастасия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...